IN SITU изпитвания са важна част от получаването на почвените параметри по ред причини. Най-важната причина, е че се получават характеристики в напрегнатия почвен масив, при реалното работно състояние. Някои от минусите са разбира се цената, както и факта, че някои от почвените показатели се получават чрез преводни коефициенти и така се натрупва грешка. IN SITU изпитванията не изместват лабораторните тестови а ги допълват. Сред най-известните тестове са SPT,DPT, CPT, PMT, Изпитване с крилчатка (FVT)
1. SPT (Standart Penetration Test)
При динамичния пенетрометър проникването в почвата се осъществява чрез удари на една тежест (баба) върху наковалня, която чрез строен прът (щанга) ги предава на върха на пенетрометъра. Масата и височината на падане са стандартизирани. В световен мащаб това са най-използваните уреди. В България почти всяка машина за сондажи има вграден пенетрометър и това значително намалява цената на геоложкото проучване.
Фиг.1 – Стандартен пенетрометър
При този тест се следи броят на ударите за които пенетрометъра прониква определено 10 см в почвата. Колкото повече удара, толкова по-здрава е почвата. Удобството е че има много корелационни зависимости между броя на ударите и всички геотехнически показатели.
Фиг.2 – Извършване на SPT (Стандартен Пенетрационен Тест)
2. CPT (Cone Penetration Test), Статичен пенетрометър
Съпротивлението при проникване (пенетрация) в почвите се счита за един от важните критерии за тяхната геотехническа оценка. Когато силата за осъществяване на проникването е
постоянна или равномерно увеличаваща се, пенетрацията се нарича статична. Чрез статичната пенетрация могат да се изследват свързани и несвързани почви с различна консистенция и плътност. С пенетрометрите, в зависимост от техния капацитет, се изпитват почви на различна дълбочина. Съобразно с големината на силата, с която се
осъществява проникването, пенетрометрите се подразделят на различни класове: до 25kN, до 50kN, до 100kN, до 200kN и т. н. Леките уреди могат да бъдат с ръчно задвижване, но
практически всички съвременни пенетрометри са в голяма степен механизирани. Най-модерните от тях имат възможности за отчитане на допълнителни данни, за автоматично
записване и обработка на резултатите и др.
Фиг.3 – Конусен пенетрометър
Този вид пенетрация се нарича още статична, защото натоварването е постоянно, а не ударно както при SPT. Следи са натоварването при което коунуса прониква в почвата определено разстояние. Този тест е подходящ при фундиране с пилоти защото с един опит се отчита челното съпротивление, околното триене пълното съпротивление.
Трябва обаче внимателно да се разчитат резултатите. При наличието на тънък но здрав почвен слой, пенетрометъра няма да премине, което обаче не е индикация за дълбочината на този слой.
3. Динамични изпитвания на почвите (DPT)
Целта на опитите с динамичен пенетрометър е да се определеи съпротивлението IN-SITU на почви при динамични проникване на конусен накрайник.Съпротивлението на проникване се дефинира като брой на ударите, необходини за потъване потъване на пенетрометъра на определена дълбочина. Опитните резултати се използват основно за определяне на почвения профил.В зависимост от падащата тежест(от която зависи и енергията на удара) динамичните изпитвания са няколко вида:
- DPL – лек динамичен пенетрометър;
- DPM – среден динамичен пенетрометър;
- DPH – тежък динамичен пенетрометър;
- DPSH-A / DPSH-B – свръх тежък пенетрометър;
Фиг.4 –Динамичен тест. а) снимка на пентрометър. б) реален тест. Източник :Интернет.
4. Натоварване с щампа
Пробното натоварване с щампа има за цел да определи деформационните и якостни свойства на почвата IN-SITU. Щампата представлява корава кръгла плоча с диаметри от 30 до 120 см, която се поставя върху заравнена и ненарушена повърхност на нивото на бъдещия фундамент. Задават се постепенно увеличаващи се натоварвания и се следи потъването на щампата. Така в максимално близки до реални условия се следи поведението на почвата при конкретното натоварване. Напрежението от щампово натоварване има влияние в дълбочина около 4 пъти от диаметъра на щампата. По тази причина при тестване трябва да се избира щампа с диаметър близък до отпечатъка на бъдещия товар.
Щампите с малък диаметър 30см се използват за тестване на пътни насипи защото отпечатъка който оставя автомобил е с размери близки до 30/30. При изследване на земна основа за еднофамилна сграда или хале следва да се използват по-големите щампи с диаметър 120 см и повече.
Фиг.5 – Натоварване с щампа. а) принципна схема. б) реален тест. Източник :Интернет.
Тази страница представя обобщена информация. За консултация или заявка на проект формата за контакт.
