Лабораторните изпитвания се извършват в сертифицирани лаборатории оборудвани със съответните стандартизирани уреди. Този род изпитвания се правят като допълнение на полевите изпитвания и не ги заместват , а допълват.  Лабораторните тестове се правят върху почвени образци които се взимат със сондажна техника. След получаване на резултатите се оформят в документ наречен геоложки доклад, в който се описват всички почвени характеристики. Геоложкия доклад се изготвя от инженер-геолог.

1. Почвени образци

Почвените образци се взимат от почвата със сондажна техника. Най-често това става с сондажна тръба  с диаметър 113 mm, на чийто връх има боркорона. Тръбата се сондира в почвата и след изваждането ѝ почвената проба се изважда от тръбата.

Сн.1 – Сондиране за почвени ядки.

След изваждане на ядката почвата се подрежда точно по начина по който е извадена и така се получава вертикален профил на геоложкия сондаж.Този сондаж служи за оформяне на геоложкия доклад и важен за изчисляване на вертикалното слягане под бъдещата конструкция.

Сн.2 – Изваден почвен профил. Предстои транспортирането му до лаборатория.

2. Лабораторни тестове

Върху строителните почви могат да се извършват голямо разнообразие от тестове. Това се дължи на широкия спектър от почвени свойства които притежават различните видове почви. Някои от тях са бързи, като апарат за плоскостно срязване който дава информация с достатъчна достоверност за обекти с неголяма отговорност. При дълбоки 15/20 м изкопи вече са необходими по-точните тестове с апарат за триосово срязване.

2.1  Апарат за плоскостно срязване

Този апарат е най-елементарния за получаване на якостта на срязване на почвите. Има редица предпоставки при които работи, но с времето е доказал своята ефективност, ниска цена и  резултати които се прилагат с достатъчна точност за повечето геотехнически задачи. Състои се от два режещи пръстена, единия подвижен а другия не. По повърхнината между тях се получава разрушение в почвата.

Фиг.3  – Принципна схема на апарат за плоскостно срязване

Фиг.4 – Изглед на апарат за плоскостно срязване

2.2  Апарат за триосово срязване

Лабораторния опит с апарата за триосово разрушение (нарично още триосово срязване) моделира тримерно напрегнато състояние което е по-близко до реалните условия. Изпитвана почвена проба е поставена в цилиндрична гумена обвивка, която е поставена в прозрачен съд пълен с вода. Може да се коригира натиска който е по оста на цилиндъра или налягането на течността, което имитира влиянието на околната почва в реални условия.

При триосовото изпитване се моделира ососиметрично напрегнато състояние, което се свежда до двумерно напрегнато състояние. Вертикалната ос на образеца , както и всяка радиална са главни оси.

2.3  Зърнометричен състав

Това е апарат при който няколко сита с различна пропускливост са наложени едно върху друго. Най-горното сито  е това с най-големия отвор, долните постепенно намаляват. Принципа на действие е лесен, изсипва се изследвания материал в горното сито и се упражняват вибрации върху цялата система. Така големите почвени частици се задържат в горните сита а малките в долните. След приключване се измерва масата на всяка фракция и се нанася върху зърнометричната крива която е индикация за разпределението на почвени частици с различен диаметър.

Фиг.7  – Апарат за ситов анализа. Използва се за получаване на масата на частиците на отделните фракции

Фиг.8 – Зърнометрична крива

2.4  Консистентни (Атербергови)  граници

Тези граници отразяват водното съдържание при което почвата преминава от твърда в пластична и течна констистенция. Въведени са от шведския инженер  Albert Atterberg , и е прието понякога да носят и неговото име. Използват се четири важни граници:

• Граница на протичане WL – е водното съдържание, при което почвата преминава от течна в пластична консистенция или обратно; Този показател се определя по стандартизиран метод с уред наречен паничката на Casagrande;
• Граница на източване Wp – водното съдържание на границата между пластичната и полутвърдата констистенция. Определя се чрез източване на почвени пръчици;
• Граница на свиване – Когато свързана почва изсъхва, тя се свива следствие нарастване накапилярните сили и намаляване на обема на порите. Границата на свиване Ws e водното съдържание на почвата, при което тя практически не се свива повече. Определя се чрез математически израз;

В зависимост от това къде попада водното съдържание почвата има консистенция с определено наименование:

Фиг.9 – Пластичност на почвата в зависимост от водното съдържание.

Фиг.10  – Паничка на Casagrаnde. Уред за определяне на границата на протичане.

2.5  Компресионен опит

Този опит се извършва в компресионен апарат. В компресионния апарат се залага цилиндричен почвен образец и се натоварва във вертикална посока. Разширението в странична посока е ограничено, както в реални условия.Резултат от опита е компресионен  или деформационен модул който е пряка зависимист между напрежения и деформациии в почвата.В реални задачи се използва най-често за изчисляване на слягането по сгради.

Тази страница представя обобщена информация. За консултация или заявка на проект формата за контакт.