Укрепителни стени е обобщеното название на всички конструкции които служат за укрепване на дълбоки изкопи. Има различни видове укрепителни конструкции  дървени, метални, стоманобетонни… Не толкова дълбоките изкопи с дълбочина 4-5 метра могат да се укрепят с леки метални профили. При по-дълбоките изкопи с дълбочина 10-15 метра вече изискват по-сериозни укрепвания като пилоти и щлицови стени. По дълбоките изкопи е необходимо да се укрепят с метални подкоси „навътре“ в изкопа , или с анекри извън имотната граница..

1. Проектиране на укрепителни стени

Задачата за проектиране на подпорните и укрепителните съоръжения е свързана с няколко етапа на работа, които включват:

• определяне на натоварването върху укрепителните стени. Най-често натоварването е от земен натиск, външни временни товари и вода;
• приемане на вида на укрепителната конструкция и дълбочината на забиване. Независимо от вида на  стената, тя се изчислява за един линеен метър от своята дължина;
• доказване че приетата дълбочина на забиване е достатъчна;
• Оразмеряване на стената съгласно получените усилия – изчисляване на армировката при шлицови стени или оразмеряване на металните и дървени профили при стена от „Берлински“ тип;

2. Видове укрепителни стени

Известни са много видове укрепителни стени. В България са се наложили няколко вида, като изборът на вида укрепителна стена е правилно да се направи от проектанта и инвеститора след преценка на техническите и икономически показатели. Наложили са се следните видове укрепителни съоръжения

2.1  Шпунтови стени

Такъв тип стени се поставят  когато е необходимо с абсолютна сигурност да се осигури водоплътността им. Представляват профили от ламарина 8-10-12 мм която е огъната под определна форма. Поставят се в земята чрез забиване.  Тъй като забиването им поражда вибрации не са препоръчителни в градски среди и особено в близост до съществуващи стари сгради, построени изцяло с тухлена зидария.

Фиг.1 – Шпунтови стени а) шпунтови стени използвани за брегоукрепително съоръжение. б) шпунтови стени използвани за укрепване на изкоп. Източник: интернет;

2.2  Шлицови стени

Наричат се така понеже в почвата се изкопава сондаж с правоъгълна форма. Предварително се изготвят т.нар. водещи бордюри, които имат за цел да навигират челюстите на сондажната машина. В сондажа се поставя армировката на стената и след това се полага бетона. След набиране на якост на бетона започва изпълнението на изкопа.

Фиг.2 – Изпълнение на шлицови стени. а) водещи бордюри. б) изпълнение на шлицов изкоп. Източник: интернет

2.3  „Берлински“ стени

В геотехническата практика под „Берлински“стени се разбират  укрепителни съоръжения изградени от метални профили с дъсчена обшивка между тях.  В общия случай се срещат в два варианта: сондажни и забивни. При сондажните стени  предварително се изготвя кръгъл сондаж, най-често с диаметър d=300mm. В сондажа се поставя металния профил и се запълва се бетон до котата на изкопа. Във втория си вариант този тип стени се изпълняват като металните профили се забиват. Това става или динамично чрез виброчукове, или чрез статичен натиск примерно с багер. След поставянето на металните профили започва изкопа, като с напредването се поставят и дървентие талпи.

Фиг.3 – Етапи от изпълнение на „Берлинска“ укрепителна стена. Източник: архив на проектанта

2.4  Укрепителни стени от стоманобетонни пилоти.

Това може би е втория по сигурност и цена вариант на укрепително съоръжения. Има различни подварианти на този тип укрепване, но в общия случай се изпълнява кръгъл сондаж в който се поставя скелет от армировка (наричан още армопакет) и след това се полага бетона. В зависимост от почвените условия може да е необходима или обсадна тръба. Кога е необходима? Необходима е когато готовия сондаж няма необходимата здравина да бъде устойчив. Така например сондаж във водонаситени пясъци няма как да е устойчив и е необходима такава тръба.

Фиг.4 – Етапи от изпълнение на  укрепителна стена изградена от от стоманобетонни изливни пилоти. Източник: архив на проектанта

Този тип укрепителни конструкции имат голяма носеща способност. В зависимост от почвените условия могат да се получат конзолни изкопи до 8-10 м.

Фиг.5 – Изпълнени коснтрукции от този тип стени. Източник: архив на проектанта

Понякога терена предлага различни геоложки условия. Срещат се различни почвени разновидност, различна дълбочина на фундиране или просто терена е налклонен. Това предполага и различни видове укрепителни конструкции. Фиг.5 – Комбинация от два вида укрепителни стени – „Берлински“ и стоманобетонни пилоти. Източник: архив на проектанта

Разбира се това не винаги е най-евтиния вариант защото макар и да се икономиса от вложен материал при берлинксия тип стени,  изпълнението им изисква друг вид строителна механизация. Винаги при избора на вид укрепителна конструкция е необходимо да се съблюдава и наличната техника с която разполага фирмата изпълнител.

Тази страница представя обобщена информация. За консултация или заявка на проект формата за контакт.